многоЦВЕТЕН :: АНДИ УОРХОУ: ВЕЛИКИЯ ПРОДАВАЧ НА ВЪЗДУХ

Постинг

18.01.2007 20:59 - АНДИ УОРХОУ: ВЕЛИКИЯ ПРОДАВАЧ НА ВЪЗДУХ

Автор: floreal Категория: Други

Прочетен: 2875 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 12.03.2017 08:20

"Не мисля, че пари трябва да има кой да е, те не са за всеки - как тогава ще различаваме кой е важна личност и кой не e?"

Анди Уорхол

Говорейки за него е много трудно да не използме гръмки думи. Например това, че цялото съвременно актуално изкуство е започнало с този много скромен и безкрайно суетен човек. А още може да се каже, че именно на него ние дължим една от най-красивите легенди. За това как сина на задните дворове на великата страна Америка, бледото и чудновато момче с хомосексуални наклонности става жива легенда. Материализирайки душата на страната. Олицетворение на всичко американско, започвайки от Елвис Преслии Мерилин Монро и завършвайки с Кока-Кола доматената супа "Кемпбел", ккоято буквално е бил един от най-любимите арт обекти на великия Анди.

За неговата работа в младостта му е известно мнаго малко, затова повратна точка в неговата биография се явява 1949 г., когато той завършва художествения факултет на Карнеги Мелън Юнивърсити в Питсбърг.

Тогава се мести в Йорк и започва работа като художник на реклами. Той оформял витрини, правел пощенски картички и плакати, после сътрудничил с Vogue и Harper"s Bazaar и др.

Едва през 50-те години годишният му доход достигнал 100 000 долара - съвсем сериозна сума за това време. Но за Уорхол парите не били средство, а не самоцел. Нали точно те са идеален начин да си купиш всичко необходимо. Най-безумните идеи се превръщат в мили чудатости, когато в джоба ти има достатъчно количество банкноти. Между другото, точно с тях започнало изкуството на Уорхол: в началото на 60-те Анди направил няколко рисунки с молив, изобразяващи доларови знаци. Малко по-късно се появили знаменитите изображения, наподобяващи супа "Кемпбел". А после... После - безкрайно повтарящото се лице на Мерелин Монро, бутилки Коко-Кола, Елвис Пресли и Елизабет Тейлър.

Но през 1962г. Уорхол обявил, че приключва с рисуването и пристъпил към създаването на революционни за момента арт филми.

Общия "поп" - принцип на обезличаване на обекта се съхранил и там. Какво струва един знаменит Empire State Building, когато в продължение на дълги часове на екрана се проектирал само силуета на знаменития небостъргач! Ефектът бил почти хипнотизиращ. Впрочем, в много по-късните му филми вече се появява сюжет, най-често еротичен, но хладната отстраненост се запазва.

Анди обичал да казва: "Аз искам да бъда машина. Аз искам всички да мислят еднакво."

Великия мистификатор предпочитал само да се усмихва. В това е бил целия Уохол - той давал това, което всички искали да вземат. Мерилин Монро? - Колкото искате! Хляб и зрелища? - Яжте супа "Кемпбел", пийте Кока-кола и слушайте какво ще ви разкажа!

Всяка негова изложба била сензация, въпреки че в нея нямало нито един нов или необичаен сюжет.

През 80-те години художника решил, че му е необходима собствена телевизия и с блясък реализирал този проект.

Като че ли не е имало област на изкуството, в която той да не е опитал силите си. Той оформя албуми за Velvet Underground - знаменития банан първоначално бил именно обложка за тяхното първо произведение. Той станал известен бизнесмен, защото "успеха в бизнеса е най-интересния вид изкуство".

А продажбата на въздух, какъвто се се явява целия "поп" арт, безусловно се явява най-интересна разновидност на бизнеса.

Той е писал и книги - романа "А", съставен от записи на телефонни разговори бил издаден през 1968г..

През 1975-та се появила култовата за всички актуалисти и мошенници книга "Философията на Анди Уорхол от А до Б и обратно", а неговите знаменити "Дневници" са били публикувани през 1989г. и се превърнали в своеобразно сбогуване на вече напусналия този свят Анди.

Но главен негов талант е било умението да превръща в мит самия себе си. Той обгръщал с ореол на тайнственост целия си живот, предпочитайки метафорите пред фактите и илюзиите пред реалните събития.Той направил от самия себе си огледало на събитията, вложил собствена душа в производството на масови продукти и направил от тях арт-обекти, понякога по-значими от Мона Лиза и статуята на Давид.

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987г.. На възпоменателната служба в Ню Йорк се събрали повече от две хиляди души. най-запалените му почитатели до сега твърдят, че сред тълпата се е забелязвала неговата знаменита сребриста коса.