Прочетен: 3052 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2017 08:14
Анорексия - от стрес или започваш да ядеш много, или да гладуваш!
Как да не умреш гладна и красива?
В какво са причините за проблема с апетита на нервна почва и как да ги преодолеем? Разговор с eксперта професора по психиатрия Михаил Виногродов.Най-опасното разтройство при приемането на храна е анорексията, т.е. отсъствие на апетит. Това в по-голямата част е женски проблем. Нейни жертви като правило стават млади момичета на възраст от 14 до 20 години.
Коварното заболяване започва съвсем невинно, което заблуждава и родителите, и лекарите. Цял ден момичето стои на салата и чай, пази фигура заради някой капризен мачо - какво лошо има?
Но опасното е това, че идеята за отслабване често се превръща в мания.В самото начало организма се бfри за своя законен къс хляб - иска да яде... А след това апетита изчезва и започва най-страшното - отвращението към храната, когато даже резен праскова или лъжичка кисело мляко може да предизвика мъчително повръщане.
Обикновено в ръцете на лекарите попадат с дефицит на маса на тялото 20-30%. То ест момиче, което при ръст 170 см трябва да тежи 60 кг е станала 40 кг! И не в резултат на мъчения, както това е било в Освиенцим, а с усилието на собствената воля.Най-общо всяка 5-та пациентка не може да бъде спасена. Затова е много важно да не се пропусне първия звънец.
Заща отслабването се превръща в мания?
Анорексията - има два механизма за възникването й - външен и вътрешен.
Първият е по-често разпространен, с него са свързани около 70% от случаите. При него в основата стоят нервни преживявания, някаква форма на протест. Понижение на апетита могат да предизвикат някои напълно обективни причини: първа несподелена любов, тежък развод на родителите, конфликти в училище и редица други неща, които през младостта ни се струват като "края на света". Като правило, заболяващите от анорексия момичета са много впечатлителни и мнителни натури, с елементи на зависимост и самоунищожение в характера.
Този вед анорексия се лекува успешно със съвместните усилия на психолог и диетолог.Понякога е достатъчно с помощта на психотерапевтични методи да се открие истинската причина за недоволството на момичето от себе си и обкръжението й. Депресията минава и апетита се възвръща.
Друга причина за анорексията може да бъде външно проявление на сериозно заболяване на психиката - вродено или придобито (като невроза, травма, инфекция). Отличителен признак на този вид анорексия е не измислено, а истинско отвращение към храната.
На болните им се струва, че всяка храна или е съвсем безвкусна или има противен вкус и мирис. В такива случаи именно е нужна помощта на психиатър.
Друго хранително разстройство на нервна почва е така наречения "Вълчи апетит" - булимия.
В цифри
8-10% от момичетата на възраст от 14 до 20 години страдат от разстройство на апетита на нервна почва.
ВАЖНО!
Ако сте забелязали, че някой от близките ви има прояви на разстройство на апетита, трябва веднага да се обърнете към специалист.
Не трябва да се опитвате насила да храните болен от анорексия - това ще предизвика само агресия и прикритост (те ще крият и тихо изхвърлят храната).
Не им се карайте, те самите страдат от пристъпи на вина.
Механизмите за възникването на това заболяване може да разбере само лекар. И първата крачка трябва да бъде направена в кабинета на психотерапевт или психиатър.
преводна част от статия на Елена Йонова
Русия премахва монетата от една копейка
Никой не може да се саморазпъне или да с...
Говориш само за момичета и суетност, а мъже?
Аз сериозно се замислих дали и аз не страдам от няква лека форма на анорексия. Храната я гледам като гладно дете в Сомалия, не вярвам че ще ми помогне много ако се натъпча наведнъж, и така ям малко и поддържам едни килограми.
Заболяване на психиката, 100% имам такова нещо :)))
Няма да е лошо да отида при някой специалист да го потвърди.
Анорексията и булимията те убиват бавно... понеже реално гладуваш. В допълнение, киселините от стомашния сок ти повреждат хранителния път. Простото "що не ходиш на лекар, бе"... не помага. Хората, които са в този цикъл може на идея да си нямат какво им се случва.
Защо го казвам ли?... .Ами... била съм там.
Как излязох?.... Не знам, но като разбрах какво е било се уплаших...
Longy